януари 2013 Румяна Славова 

На пръсти леко пристъпвам 

със тяло от креда. 

Като нощна пеперуда, 

обвита в мъгла, 

в съня тайно влизам... 

Знам, че ме чакаш! 

Но не знаеш, кога ли, 

със стъпки боси, 

аз отново ще дойда... 

До тебе заставам 

с ръце затреперили, 

снежнобели... 

Дълго, нежно те галя 

и те оплитам 

в паяжинови мрежи! 

Нося в сърцето жив огън! 

В очите дива искра 

и събрани сълзици - 

жива вода! 

Цялата стая лети... 

нажежена до бяло! 

Не, не отваряй очи, 

че всичко ще свърши! 

Само в съня ти ще бъда 

самодива... 

Дивна! 

Бяла! 

Коси от светулки 

около теб ще обвия, 

за да забравиш 

всяка друга жена и магия! 

От искрите греховни 

в твойто сърце пожар ще запаля! 

Жаждата ще утоля 

със капчици жива вода! 

Ще те науча да летиш и танцуваш, 

както само аз зная! 

Когато в утрото бяло 

очите отвориш, 

тъжен ще си, 

че само в съня 

със мене се любиш! 

Ще чакаш отново 

навън да се стъмни, 

за да обсипеш лицето ми бяло 

със целувки тъжни! 

Всяка нощ при теб ще оставам! 

Всяка нощ - тъжнобяла... 

Само аз и ти... 

Двама влюбени в стих! 

С одежда бяла, ефирна, 

която наяве за тебе не носих!