Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
30 авг. 2011 г., 13:32

Тъмна енергия* 

  Поэзия » Философская
1180 0 17

Светът по детски вдига се на пръсти,

за да покаже колко е пораснал,

нехае за забраните, чевръсто

посяга към поредната опасност.

 

Светът вечеря захарни заблуди,

с монитора споделя самотата,

заспива сутрин – някъде изгубен

сред мегабитите и светлината.

 

Светът живее себе си „на скорост”

и диша през портфейла си – дълбоко!

Сърцето му не може да говори –

компас, изгубил своята посока.

 

Светът не се нуждае от мечтите си,

продава ги през интернет – с реклама!

За всяко неизречено „Обичам те!”

светът си има точно оправдание.

 

Тиктака си, че още има време,

но паяжини висват, на забрава.

Безспорно: разширява се вселената,

щом гърбом всеки се отдалечава...

 

*Името “тъмната енергия” е дадено за все още необяснената сила, която отблъсква галактиките далеч една от друга, при ускоряващ ритъм и въпреки силата на гравитацията.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко интересни хора се отказаха оттук. А сайтът е уникален... можем само да се възхищаваме и радваме, че има българи като Админ. Нали знаете, че не хваля напразно...
  • Е, така е! Физика и нищо друго! Даже и в основата на нашите чувства е тя - преди химията!
  • Страхотен стих!
    Споделям напълно поантата!
  • "Светът живее себе си „на скорост”
    и диша през портфейла си – дълбоко!
    Сърцето му не може да говори –
    компас, изгубил своята посока.

    Светът не се нуждае от мечтите си,
    продава ги през интернет – с реклама!
    За всяко неизречено „Обичам те!”
    светът си има точно оправдание."

    Поздравления, Данче!
  • Харесах!
  • Дани, много харесах!
  • Поздрав!
  • хубаво!
  • Данче, липсваше ми...
  • Този свят...ах, този свят...
    "Безспорно: разширява се вселената,
    щом гърбом всеки се отдалечава..."!!!
    Поздравления, Данче!
  • Хареса ми

    За всяко неизречено „Обичам те!”
    светът си има точно оправдание.

    Тиктака си, че още има време,
    но паяжини висват, на забрава.
    Безспорно: разширява се вселената,
    щом гърбом всеки се отдалечава...
  • Тъжна картина, в иначе хубавия стих!Споделям. Поздрав!
  • Уви, вселената наистина се разширява
    докато попадне в черна дупка.
    По-страшното е, че със своите прояви,
    натам отдавна крачим с бодра стъпка.
  • Много ми хареса!
  • Браво!
  • Интересен стих!
    Образен!
    Хареса ми
  • Нелоша идея и реализация, Йорданка.
Предложения
: ??:??