Тъмна Луна
Празен смях достига ушите ми,
ехтящ там нейде от тъмнината.
Сам, бродя наоколо в дълбокото мазе.
Слаба надежда се носи във въздуха,
като цветя, загубили свежестта си...
Въртящите се пламъци ме подлудяват.
Усещам как тъмна луна ме поглъща
и не мога да почувствам нищо,
все едно сълзи разкъсват тялото ми
и ме отвеждат далеч, дълбоко във водите
на онова черно море, отразяващо тъжната луна.
Парченца стъкло потъват в студения ти поглед.
Кукла от камък, ти се промени...
Докато сърцето ми все още гори,
мислите, които не могат да те достигнат,
се разпръсват на парчета покрай мен.
Тъмна луна ме поглъща, води ме в
далечната страна на сладките спомени.
Със сухи очи виждам слабо видение на теб.
Видението ме повиква към далечното море
и аз искам да отида там, където може да си
едничък спомен за стара любов.
© Диляна Неделчева Все права защищены