Безшумно светлината чезне лъч след лъч,
бавно потопява се света във тъмнина,
прашен, морен крача през тревата,
по пътя към тъмната гора.
Лек повей нежно листата разтреперва,
без страх вървя напред – докоснат съм от лудостта,
денят отнесе всичко от душата,
остана само пътят към тъмната гора.
Сутрин първите лъчи усмивка озариха,
обедното слънце надеждата изгори,
сумрака като ястреб отнесе живината,
едничка светулкaта ме води ...