Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
4 июн. 2006 г., 19:48

Tъмни облаци.... 

  Поэзия
840 0 8
Тъмни облаци вятърът подгони,
небето от гръм се залюля.
Тежък стон като въздишка отрони.
С капки дъждовни земята заля.
Трепнаха клоните залюляни,
разкършиха над покриви снаги,
кръшно танца поеха замаяни,
от комина белите гълъби.
Клон се прекърши, вятър отвя го.
Птици бели, понесе ги вихъра.
Светкавица с трясък небето разсече.
Остави следа огнена, кървава...
Този дъжд все съм чакала
да прикрие сълзи и тъга.
Не отнесе моята болка,
но ми даде лъч светлина!
След пороят и тъмните облаци
се прочисти небето, земята.
Пак запяха птиците в клоните
бели облаци плуват в небето!
Всяка мъка след време заглъхва,
само обич в душата припява!
Любовта никога не си отива,
а болката... тя си остава.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко права съм била!
    "Всяка мъка след време заглъхва,
    само обич в душата припява!
    Любовта никога не си отива,
    а болката... тя си остава."
  • Хубаво възраждане, сияно и чисто.
    Поздрав за великолепният стих Джейни.
    Бъди обичана
  • Благодаря ви!
    Радвам се ,че ви е харесал стихът ми!
  • Джейни, много красив стих си написала ОТНОВО,чудесен финал-за жалост любовта и болката вървят ръка за ръка ...
  • Браво Джейни! Нарисувала си умело и образно с думи една природна картина! И от мен една напълно заслужена шестица. Много ми хареса стихът ти!
  • Здравей, Джейни!!! Поздрави и от мен!!!
    Отново чудесен стих!!!
  • Поклон пред теб,приятелко!Поздравявам те!
  • След такъв порой природата, стоварила гнева си, е смирена и пречистена. Много хубаво си го написала, много картинно. И много добра е асоциацията с емоциите на душата. Прекрасен стих, Джейни. Възхищавам се на начина по който пишеш.
Предложения
: ??:??