Тъмнина

11 сент. 2008 г., 23:05

Поэзия

488 0 1

Лунна тишина,
гробна самота,
една-единствена душа
скита се безцелно - сама.
Отровена от хиляди лъжи,
огорчена от надежди -
умрели и без жал убити,
разбити, разпокъсани мечти.
Вълци вият в гората,
душата умира - прокълната.
Надежда умира в сърцата.
Дяволът проклина земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъмнина

Искате да прочетете повече?

Предложения