Сред облаци от хорска злоба,
сред тъй жестоките тълпи
върви един човек самотен
и крие своите сълзи.
А блъскат го отвсякъде,
крещят му и не поглеждат
младия човек, а той самотен
и с въздишка очаква утрешния ден.
Но тъмнината все остава,
не иска да си иде тя
и сред тълпи и хорска злоба
остава само самота.
Не вижда никой сълзите в очите,
забързан в своя ден,
а младият човек остава
орисан, че родил се е слепец.
© Милена Все права защищены