Тъмно пространство
Кипящи зрящи устни, очите в пламък гледат...
Разкайващи се мълнии мълчание пресичат реалност на пространството...
Жълта, бледа плът с рисунък сътвори духът,
изтръгна се сърце с ридаещи деца,
безшумно стичаше се ДНК по пода на мазето...
Окъпаха пространството в кръв,
и сипеха се моите сълзи, за да измият тази гадост,
и сипеха се моите сълзи в нощта на своето прераждане...