diad011 (Васил Йотов)
232 280
3 нояб. 2015 г., 22:47

Тънка нишка 

  Поэзия » Другая
217 0 3

В своята тънка нишка Аз ще вплитам,

златна струна излизаща от моята душа.

Недей мисли човече безцелно че се скитам,

онова което търся в мен не ще да разруша.

Нека плюят душата ми ще го поеме,

всичко ще превърне  вярвай ми в любов.

Отново казвам никой нищо няма да ми вземе,

дори в онзи тъмен и застинал ров.

Ще  се скъса вързано дори и здраво,

ще пресъхне знай дори след дъжд.

Всичко днес ни е свещено право,

хляба да ядем горчив дори от ръж.

В.Й. 03.11.2015г

 

© Васил Йотов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
  • И от мен поздрав - допада ми тази категоричност!
  • Тъжно е, но и някак оптимистично, Василе. Защото обещаваш всъщност да следваш душата си и да не се разделяш с нея на никаква цена. Уважавм точно този тип хора. Те са истинските личности. Поздрав!
Предложения
: ??:??