25 янв. 2008 г., 16:26
Скрих се зад пердето. Като слънцето.
За да знаеш, че съм тук, но чакам мълчаливо.
(за да вдигнеш щорите). И да ми отвориш.
Да събудя сърцето ти сънливо.
Но ти си като вампирите (и ме разплакваш винаги).
За теб времето е равно на залез и половина.
И често ти се губят изгревите.
А аз те чакам там (откъдето замина).
Свири си часовника,моля те!
Навънка е ден. И аз съм в деня.
Дори заради твоите изгубих моите...
( и в последствие разбрах, че живееш само в нощта). ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация