henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
14 дек. 2004 г., 13:36

Тъпчем земята 

  Поэзия
809 0 2

Тъпчем земята на Хората

Аз поел съм по дългия път.
Скитник съм, търсещ човеци.
Знам, че скоро мойте дни ще се спрат -
ненамерил човека, ще легна.
В кафява гора ще изгнивам.
Ще се слея със мъдрата почва.
Във пръстта ще открия човеците -
те са там - светофарено тъпкани!
И тогава ще бъда на път,
сива раница, с малка бутилка,
и във огъня ще горят,
всички мои предишни амигоси.
Няма нищо трагично в смъртта,
ако смъртникът нещо е търсил.
Има много трагично в смъртта,
ако приживе го е намерил.
Ти пое ли по дългия път?
Скитник ли си, да търсиш човека?
Знай, че скоро всички дни ще се спрат.
Знай, че скоро, ненамерил, ще легнеш.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е тук вече наистина нямам думи!Освен да кажа Браво! Между другото преди хиляди години един мъдрец също като теб е търсил човеци, той обаче със фенер. Дали е намерил? Сигурно не - щом търсенето и до днес продължава, а май няма изгледи и да свърши скоро
  • Много истинско. Хареса ми, както и всички твои творби. 6 с усмивка.
Предложения
: ??:??