В тържище безславно, шумно, евтино,
се е претворила жаждата ни за мечти,
изчезнал е горчиво-сладкият вкус на вино,
заменен от сладникави трохи.
На ти мъничко любов и остатъци от живот,
дай ми длан силна и парче споделен смях,
не искай звезди от небесния свод.
Очите ми са пустош, достатъчно видях.
Какви скъперници, не, сиромаси сме станали дори,
крещящо-молещи се за слънчева топлина,
а криещи сетлината на утринните си лъчи.
Как тогава да превърнем пустошта в зеленина?