Аз помня:

Картинката със бял гълъб в буквара,

приятелите верни от съседна къща.

Как с радост у дома се връщам.

На мама хрупкавите банички с извара,

уханните липи пред къщата ни стара.

Аз виждам:

Блестящите капки роса по листата,

след лятната буря – дъгата в небето,

безкрайния цветен килим на полето,

омайната прелест от багри в гората,

яркия сребърен сърп на луната.

Аз помня:

Тъга и болка, и провал, покруса,

От подлост и коварство – гняв, погнуса

Безцелно лутане, застой, падение,

Апатия, обида, унижения,

Безбройни поводи за мрачно настроение.

Аз виждам:

Безумието грозно на войната,

зловещата усмивка на смъртта.

Всеобщия триумф на алчността,

тъжните очи на нищетата,

тихата печал на самотата.

Аз зная:

Че често гледам, но да виждам не умея,

че често слушам, но едва ли чувам.

Че да копирам чужди цели не си струва.

Че зрял съм уж, но всъщност още зрея.

Дали животът е съдба, написана там горе,

или е личен избор и свободна воля?

Понякога звездите гледам и умувам,

най-често просто по течението плувам.

Аз чакам:

Пурпурния блясък на новия ден,

кафето горещо на двора под бора,

безгрижна раздумка с любимите хора.

На славея дивния звучен рефрен,

на южно море да се слея с простора.

Аз помня, аз виждам,

Аз чакам, аз зная...

Заради това

и въпреки това –

мой свят, ще те обичам до края!