17 сент. 2018 г., 01:16  

Търсене в безкрая 

  Поэзия » Строгие формы
919 5 5

Водата ти не пази ли следи,

смален ли е брегът ми от очакване?

Различия, довели до еднаквости,

тъгата ни лицата ще бразди.

 

Не слагай на посоките юзди,

попътен ти е вятърa, но знак ли е?

Солта си до последно съм изплакала –

по-плътно е морето от преди.

 

Щом скритото у себе си сме стигнали

с упорството на скитащи дервиши,

несторения грях ще е платен.

 

Познай ме по трептенето на миглите,

когато неразлистените вишни

застелят белоснежния сатен.

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??