Аз търсех нещо, а какво? Не зная.
Все недоволен бях от този свят.
И смятах все аз крайното в безкрая.
Тъй както просякът - парите на богат.

И тъй блуждаех в кръг аз омагьосан,
осъден бях от мен самия на провал,
от зло и от добро в живота си прахосан.
Като че ли не аз, а някой друг го бе живял.

Аз исках всичко,  дето може да се иска.
И всичко си получих, без да осъзная,

че щастието ми  било е твърде близко,
че само него бях забравил да си пожелая.

А то преследва ме, горкото, от рождение.
А аз не спирах ли от него все да бягам.
Нарамил бремето "Живот" със настървение,
вместо да спра, да си почина, да почакам.

Все още търся аз, но вече зная. Какво?
Ще споделя със вас след време. Някой ден.
Но не, не смятам вече крайното в безкрая.
Броенето е просто скучно занимание за мен.