29 сент. 2015 г., 10:17

Търсим си душата 

  Поэзия
265 0 3

Търсим си душата

Настръхнали,

издъхващи,

сломени.

Бесни,

разрушители

и озлобени.

Мир,

любов,

безкрайната ни

земна красота.

Телата греят,

но очите ни

линеят.

Какво ни липсва

в петзвездния ни рай,

в люлката,

в която ни люлее

свободата ни?

Що искаш още,

човеко

от човеци?

За що е

вечното ти "Дай"?

За първи път

( най - сетне! )

покрива срам

устата ти...

Но те издава

тишината -

"Несретник е

и търси си душата".

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??