Поглеждам към небесната пътека
и търся моята душа,
защото тези дни изгубила е пътя
към светлината на света.
Защо ли тъй душата ми се лута?
Защо ли сълзи бавно стичат се по моето лице?
Къде сгреших, къде изчезна светлината?
Защо в тъга се дави моето сърце?
В стремежа си да не направя грешка,
попаднах в капана на страха
и днес се чувствам като малка пешка,
объркала посоката на шахматната дъска. ...