У дома
Сега съм сам и чувствам се изсмукан
от толкова несбъдната любов.
Изнизва се животът ми усукан,
а да започна нов не съм готов.
За двадесет и няколко години
съм преживял и рая, и скръбта.
Живях в очи зелени, черни, сини,
в безкрайни срещи, в блян и суета.
И толкова със страст съм се претрупал,
със обещани искрено лъжи,
че същността си чиста съм затрупал.
Ще я потърсиш ли поне, кажи?
Дали това, което ще изровиш,
си струва силите - и аз не знам.
Навярно ти ще се разочароваш
щом ме разкриеш - и ще бъда ням.
И как изобщо мога да говоря
за вяра, от която не боли,
докато нова книга не отворя,
а препрочитам старите глави?
Разбирам, че е време за начало,
което да изтрие моя грях.
Духа ми да се върне в мойто тяло,
обаче страшно много ме е страх.
Страхувам се, че няма да изчезне
злината, вкоренила се в съня
и ще ме мъчи, докато увехне
и капката отровена мечта.
Затуй жадувам краят да настъпи.
Не искам да съм чума, нито мор.
С покой душата прага да пристъпи,
да се завърне в родния си дом.
Но, мила дружке, как да го направя,
когато зная, че те няма там?
Къде ще бъде смисълът тогава,
ако без теб и у дома съм сам?
(От "Името на Музата" - 2005г.)
п.п. За публикацията ме вдъхнови стихът на Андромаха "Чужда съм"
© Яким Дянков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Затрогваща е лиричната ти изповедност, Яки! Този разговор със себе си вулнува.Добра провокаторка си имал!Смиг!
-
Благодаря за положителната оценка Марин, Радвам се че си харесал стиховете ми
-
Ииииииии пак харесах!
Много добре си римуваш!Продължавай в същия дух!
П.П....т.е. слушай само себе си! -
Ангеле, за част от римите си прав разбира се, като се има предвид че са писани преди 6 години, когато и аз самия не знаех толкова, колкото сега. А когато съм изказвал критични мнения, те никога не са отричали изцяло произведението, а само някои моменти в него, като съм се стремял да изкажа и положителното в стиха, както между впрочем си направил и ти в коментара си, за което ти благодаря! Никой не може да очаква само положителни отзиви, независимо какво работи и какво име си е създал, и не бива да се дразним от това. Поздрави!
-
Скъпи, Якиме, прочетох в един твой коментар към една наша колежка, в който си позволяваш да поучаваш, което определено ме подразни. Но, извинявай, рими като:изсмукан - усукан, любов - готов, години - сини, скръбта - суета и т.н. не могат да имат претенции за добро поетично майсторство. Всъщност аз не отричам стихотворението ти " У дома". То носи своя драматизъм и своята душа, с което си заслужава правото на живот. Поздрави!
-
Прочетох с удоволствие!
-
Поздравления!!!
За провокирания и за провокаторката! -
Прекрасен,съвършен във всяко едно отношение стих!
-
Вдъхновението ти си го бива!Много трогателен стих!Поздравления!
-
Харесах!
-
Струва си силите да се изрови чистата същност.То ако го няма риска да се пробва останалото е познато.
И обратното е страшно - "...танцувам сам, макар и с теб"...
"Стари" стихове - брашнени чували.От тях все изпада по нещо.
Поздрав! -
Невероятно!
-
Ма те не са на тайно. Цяла книжка с тях издадох, че и се изчерпа вече. Но съм ги позабравил вече, та трябва нещо да ме развълнува пак в същата посока, че да се сетя да ги пусна.
И да не забравя - Благодаря ти -
ей, не си пази на тайно "старите" стихове.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
