Пристигнах. В двора ме чака

игривият Леси и познато лае,

към вратата радостно изплака,

че съм тук – трябва да се знае!

На печката любимото ястие –

топло, приготвено с любов,

в бутилка – ракия за щастие,

гроздова – от домашен сорт.

Тук свободата е ограничена

и времето е съвсем скромно,

младостта е почти заличена –

два адреса, а сърце бездомно.

Живея там, но тук се родих

и върха на живота обикнах,

за корените пиша този стих –

в тази земя някога поникнах.

Тръгвам. От масата взимам

и последната чаша допивам,

и винаги, когато време имам,

у дома на гости ще отивам.