Замръзна нощта. Бели призраци пият нектар от звездите. Гонят се стари измислици в залеза на дните ми. Брезата на двора е гола, притихнала от желания. Ще се превърна във пролет и ще я погаля. Ще ù целуна клоните, клоните напъпили. От демоните подгонен, ще се слея с дъха ù. Ще сълзи изобилие от корените ù чисти. Ще ме скрие от призраците, като се разлисти.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.