Не ме чакай - няма да се върна! Ще пия тук, с момчетата, до рано, ще пия силно, докато престана да виждам тъжния ти поглед в огледалото. Защо ли да ме чакаш - аз съм мъртъв. И всичко съм ти казал и го знаеш. Защо ли да ме чакаш сред заетите, от скучни делници пияници съм аз. И ето, виж, развиделява се... И ето виж, залитам в безизходица. Защо ли да ме чакаш - сред пороища... Във калната квартира се прибирам...
Сега е рано..Ето че се врьщаш..
Прости ми,че невидима..присьствах.
Прости ми,че ме има..и..
от чашата отпивам..понякога.
Все оная сьщата..бездьнната.
Остава в нея винаги и нещичко за мене..
Прости ми,че го взимам..
Че те прегрьщам..нещо като,
огледално врьщане..Щедра..
наша.. сьщност..Наздраве!..
Чакам те да се завръщаш пак...и пак
и да запълваш празните ми нощи
със думите изписани с толкова
могъща страст.../на прима виста-нестърпяване/
Браво,Оливър!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.