Зная колко си щастлив сега,

сияе от радост твоето лице,

че ме победи в твоята игра

като ме остави с разбито сърце.

За тебе, зная, са награда

моите сълзи.

Ликуваш, че страдам,

а победителят си ти.

Но аз бих ти дала

медал на страхливец.

И със слава бих те увенчала -

на един жесток убиец.

Помня как ме примами с усмивка,

не каза и дума - хвана ме за ръцете.

Какво направи - така да те искам,

бързо в мрежите си ме оплете.

Влюбих се в твоите очи,

душата си пред теб разкрих.

Да, това чакаше ти -

влюбих се, но сгреших.

Щастлива бях, обичах -

не слизаше усмивката ми от лицето.

Слънце мое те наричах -

единствен бе в сърцето.

Но как можех да разбера,

че съм била само играчка за тебе.

И твоето "Обичам те" е било лъжа -

преструваше се на влюбен през цялото време.

Накара ме да повярвам на твоите думи,

че аз съм ти любима.

Повярвах аз, че има страст помежду ни -

ах, твоята постъпка е непростима.

Уби желанието за живот в мен,

спрях да мечтая и да се усмихвам дори.

Така лесно бе за теб -

да си тръгнеш, усмихнат дори.

Жива съм, но едва-едва дишам

след твоята измама.

Ти ме уби и бавно умирам -

неизлечима е тази рана.

Ти, убиецо проклет,

по пътя си сега върви.

За душата ми няма лек -

заклевам те - спокойствие никога да не намериш ти.