Убиец на любов
Какво ме гледаш с този поглед мил,
нима си мислиш, че не зная нищо?
Напротив, виждам в душата какво си скрил
и любов и мъст и чувство безразлично.
Познавам те, не се опитвай да ме лъжеш,
не искам да те слушам ни за миг,
защо очи не отвориш и не се обърнеш,
да видиш колко трупа има зад твоя лик?
Замълчи, спри болка да раздаваш,
не ти ли стигат толкова сърца разбити,
и в ада да отидеш не заслужаваш,
колко щастливи мигове имаш придобити?
Не отнемай топли чувства и усмивки мили,
не ги заслужаваш, не ти прилягат...
колко още ще погубиш и оставиш живи,
за Бога - СПРИ да нараняваш!
Не бягай от вината си, нали си силен...
защо не срещнеш смъртта лице в лице?
Сега ще видиш колко слаб си и лабилен,
когато не издържаш и падаш жалко ти на колене.
Дойде денят ти да се върнеш...
от там от къде си дошъл,
не демон си, а изчадие прокажно,
от теб няма по душевно грозен и по - зъл.
© Мария Амбова Все права защищены