Жан-Кристоф (Jean Christophe)
22 298
15 февр. 2024 г., 16:14

Убийство в крайпътно кафене 

  Поэзия
273 5 10

Изстинало кафе. Димяща утрин.
Пердета с рози в кърваво бордо.
Вратата се отваря. Сган от звуци
се блъсва в изпотеното стъкло.
Обувки тъпчат сенките по пода.
Олющен празен стол. И тишина -
онази, страшната, когато си сред хора,
онази, с грохот на прииждаща войска.
Онази, дето живите заравя
щом болката избърше острие.
И колко прозаично се повтаря
едно убийство във крайпътно кафене.

© Jean Christophe Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички замесени по случая. : )
  • Портрет на местопрестъпление. Димящо дуло и избърсан с болка нож...
  • "Две димящи дула"
  • Оооо, Страхотно!!!
  • Явно сервитьорката е убиецът 😉 Тенкю ☕
  • Жан-Кристоф,направи ме неволен свидетел на поетичен криминален трилър!
    Поздравления!
  • С това лошо време съвсем завърза нещата 😉
  • Много приятно чувство е, когато кажеш нещо да бъдеш правилно разбран. Благодаря ти, че си от разбиращите.
    Пускам ти " Killing me softly " и сядай пред мен на празния стол да си изпием кафетата : )

    Труден е за идентифициране, Смути, но лошото време ми беше съучастник. : )
  • Хм, нагнетил си обстановката 🙂
    Кой уби? 😉
    Хареса ми, много!
  • Не си задавам вече въпроса кое правиш по-добре - дали рисуването с думи или с четки... и в двата случая внасяш забележителен колорит във всеки детайл... дотолкова, че видях пердета с щампа на рози (позахабени, не знам защо, но така ги видях чрез думите ти), влизащите и излизащи хора, звук от грубите обувки на фона на оглушителната тишина, която е вътре в мен...
    Лично мен този стих ме разтърси, защото моята тишина не бе в крайпътно кафене... другаде беше...
Предложения
: ??:??