Как чувствата си да пренебрегна?
Как сълзите да избегна?
Ето, пак пада една сълза,
за теб, за мен, за любовта.
Отново пак съм си сама,
разбито е сърцето ми в нощта.
Пак към алкохол и дрога аз посягам,
от проблемите си опитвам да избягам.
Всички наричат ме "лесната жена",
и си мислят, че ще ме променят така...
Дрогата, реши ми тя съдбата,
безмилостно изтръгна ми душата.
Знам, животът е игра,
на която края е смъртта.
Чувствам, че отново аз греша,
да избягам или не - не мога да реша.
Приятелите казват: "Спри -
убиваш себе си, разбери."!
Прави са, знам това,
но не мога да го променя,
не мога да избягам от моята съдба.
Знам, убивам се сама,
но не мога да се спра...