20 окт. 2019 г., 08:01

Убиваме с нежност 

  Поэзия
642 6 11

Безгласно душата проплака,

прикрила в усмивка скръбта,

тя толкова дълго те чака,

кога те изгуби, сама не разбра..

 

Игри със съдбата,

игри за големи деца,

които сами си намират белята,

а после - виновна била Тя!

 

Виновен е изборът грешен,

кога драматичен, кога смешен,

товарейки другите с наш'те вини -

убиваме с нежност любов и мечти...

 

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Лиде!
  • Много е хубаво и много вярно.Слагам си го в любими.
  • Благодаря ви, момчета!
  • Точно си го казала Пепи!
    Браво!
  • Хубаво.
  • Дали страхът от болката пък не боли?
    От злостни и отровени стрели?
    От онова изгубеното, проиграно?
    Или от мечти неизживяни?

    Кой знае?
    Благодаря, Дочке!
  • Много точно казано.
    Поздравявам те.
  • Изборите винаги са трудни, особено когато са болезнени.
  • Поздравления и от мен, благодаря ви за споделените мисли!

    Играта на големите деца - да, ангелче, така е!

    Учим се, но докато се научим, все по нещо от нас се е убило... Иване!

    И да не си го признаваме, ще гложди и чегърта, от другите можем да се скрием, но от себе си... убиваме с нежност и себе си... Вихрогоне!
  • Изборът винаги е наш, но често грешим. Какво да се прави, учим се в движение! Поздравления!
  • Пепи,без друго ние носим вината за всички тези загуби но по-лесно е да не си го признаваме пред съвестта.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??