Избрах си всичко сам в живота свой,
избрах на всяка крачка бран нелека,
избрах страдание, тъги безброй,
поех по по-неравната пътека.
Избрах това подтикван от копнеж
да уча жадно висшите уроци,
които светят ярко като свещ
в словата на поети и пророци.
Избрах несгоди в земния живот,
за да натрупва опитност душата,
но щом за първом вдишах кислород,
забравих, че избрах си сам съдбата.
И почнах да се плача разгневен,
че бил безкрай несправедлив живота,
но в миг предречен лъч проблесна в мен –
отхвърлих на заблудата хомота.
© Раммадан Л.К. Все права защищены