Една душа, невидима за дните,
из празните къщи си търси подслон.
Изтича живеца и глух по стените
заслушан в печала на стар грамофон.
Една душа оглежда се в зеници
на стъклени, празни, беззрачни очи.
Притулена, свита под клон от черница,
рисува усмивка, защото боли.
Една душа, разхвърляна отвътре,
подрежда си пъзел от сиво небе.
Смирена. Ще дойде бленувано утре,
въздишка на вятър да я помете. ...