4 дек. 2006 г., 23:43

Участие в играта 

  Поэзия
5.0 / 5
627 0 18
Топли спомени нахлуват в мен
от времето, било не тъй отдавна.
Мечтаехме, гледахме ден след ден
в една посока, в бъднина славна.
Къде останаха онези дни…
защо ли промениха се нещата?
Забравили за нашите мечти,
въртим се на живота в кръговрата.
Не се гледаме вече като преди,
разговорите все не се получават.
Живеем с теб ден за ден, уви,
със страх: „Децата да не научават”. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »