Да сме спонтанни като нея, реката,
смело спускаща се в планината –
без да планува и пресмята, знае тя,
че е и капка, но и пак е океан.
Така тече с доверие към бъднината!
Да бъдем в чистота като кристала
за любимата или любимия до нас –
винаги облечени в прозрачност–
самите ние Светлина.
Да сме единност – като капки
връз паяжината на паяк;
сами, отделни, уникални, ...