Не бях от ученичките прилежни,
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели
и зная – половината от нас,
но колко с теб сме плакали и пели...
Обичаше те целият ни клас.
Когато поотраснах, пожела я
тетрадката. — Вземи, но я пази!
И днес е от началото до края
в следи от твойте искрени сълзи. ...