В началото не те познавах,
дори се мъничко смутих,
когато на чина от ляво
седна със червен молив.
Грешките ми ти поправи
и с монотонният си глас,
прошепна ми в ухото, Славе,
внимавай по-вече във час!
Това, което днес научиш,
ще ти помогне да разбереш,
че по-добре е да се трудиш
и щастлив да порастеш...
Учителка си ти любима,
попивам думите ти днес,
в сърцето нося те щастлива
и с нестихващ интерес.
Прозорец към света отвори,
през него гледам във захлас,
сърцето ми със теб говори
и учениците от първи клас!
© Миночка Митева Все права защищены