Какво е да си учител?
Бреме или дар е това?!
Да даваш от всичката си обич,
да лееш скромно своите слова.
Да пробваш да помогнеш на всеки,
комуто животът е обърнал гръб
и света да пречистваш от грешки,
да няма повече болка и скръб.
А ето те,
надвесена над хилядите листи,
гледаш втренчено в далечината.
Мислиш си, дали си струва
всичката таз труд и мъка .
Мислиш си, дали е редно
да си тъй самотна сега,
сред пустиня от бели хартии
и изписани небрежно листа.
Но, учителко, уви,
не мисли, че никой за теб се не сеща,
как ще сме забравили ония дни,
когато правехме лудости и грешка,
но животът ни просто се промени
и нищо, НИЩО НЕ Е КАКТО ПРЕДИ!
(това е първото ми стихотворение, моля изразете мнението си)
© Линче Линчее Все права защищены