Навярно трябва да обикна кораба -
познал уханията на пристанища,
високите ми балове на гняв
и хоризонтите на мисълта.
Да! Корабът,
преплувал ме от край до край.
И оцелял.
Обаче аз се влюбвам във удавника -
отчаяният Рибешки владетел.
Душата му, привлечена от дъното
се спуска в мен и опознава свят,
останал недостъпен за очите ви.
А кораби пиратски и търговски
кръстосват мойте светли върхове.
Търгуват, побеждават или падат.
Когато паднат са удавници.
За кратко.
© Росица Младенова Все права защищены