Уф!

10 окт. 2019 г., 07:43

Поэзия

431 1 4

С яростна стръв по следата ми кръшна

тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!

Нося в черупка сърцето си рохко.

Ще се изтръгна от клетката с грохот –

ох!

В танц завърти ме, лети с мен, пусни ме

в бурята после, без глас и без име.

Нека гневът ти криле да размаха,

ще се разбия в брега без уплаха –

ах!

С трепет парче по парче ме събирай

и от черупки нетрайни гради рай.

Раните с нежност покрий като с дреха.

Ти си едничката моя утеха –

ех!

Вярна и праведна, чиста, невинна

е любовта ми. И с кръв е, не с вино

днес подпечатана. Оня що духа

нека ми шепне, че търсиш разтуха –

ух!

Млада съм още, живот не живяла,

още желана. С душа натежала,

нека поне в танц скръбта ми утихне.

Няма да газя мазоли, не бих, не –

их!

Нека се пенят за щяло не щяло

с люта отрова. Обличам си тяло.

Тръгвам към тебе без свян и преструвка.

Вече премерих съдбата – обувка,

уф!

9.10.2019

https://www.youtube.com/watch?v=5rexd-5p3fQ

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-10-10T21:10:54+03:00

Благодаря, Ани. Вече имам толкова стихотворения с междуметия, че спокойно мога да бъда наречена поетеса междуметеса. Усмивка. Това специално го написах заради междуметието в клипа. Този момент особено ми допада. Радвам се, че стихотворението ти е харесало.
Anita765 (Ани Монева)

2019-10-10T20:26:36+03:00

Аз това стихотворение бих го нарекла - Страстни и не толкова междуметия. Усмихна ме!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-10-10T10:20:55+03:00

Не е странно, че ти е странно, Георги. И на мен ми беше странно като го писах. Благодаря.
генек (Георги Коновски)

2019-10-10T08:21:23+03:00

Странно. И ми хареса.