valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
27 февр. 2009 г., 11:31

Уфертъ 

  Поэзия
509 0 6
Кой ши я ареса
Марата му с Мара?
Уж е пуитеса,
а върти шамари...
С думички нъ мясту
тъй тъ изплющява,
чи ти ставъ тясну
и ни ти съ шавъ.
А пък къту млъкни,
сякъш дупкъ зяпъ,
у душътъ мръква,
а сълзите цапът...
Ич ни съ придвиждъ
другътъ и стъпкъ.
Тя назад не виждъ,
пътя и е тръпкъ.
Чудя съ и мая
фуста ли навири?...
Истървах и края,
губя сички дири.
Пак ли пу чужбинъ
пълни си душъта?
Мара е причинъ
тук за хуратъта...
Тя е пуитесъ
и и се прущава.
Не е депутесъ
да съ придставлявъ.
Койту я уткрие,
некъ съ убади.
Фенувете - ние,
давъме награди!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сичката Мара фтасала,
    че и пуетеса станала...
    И да са затрий, страшно нема!
    Мари колко щеш - рабута гулема!
  • Пуетеси таквие,
    я разбраф,
    секи сайт си имал.
    Язе,мЕче-стръвница срещнаф,
    шамаро ей тъй че ти го зашие,
    а не види що воня е,
    от дека она мине!!!
    Оди виж Аборигено,
    каже, туй мЕче знае,
    а и пише Канибаля,
    лапата и, изял е!
  • ) Поздрав!
  • Че йе убавица
    пустата му Мара
    няма кой да спори -
    иска си награда!
    За тува, защоту
    бие "шамарчЕта",
    сълзи ни отключват
    трепети в сърцата!
    !

  • Благодаря ти,че ме усмихна!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
Предложения
: ??:??