Мъртъв град, злокобна самота,
надгробен камък, сива красота,
очи без сълзи, не чакат деня
в кръстта впити, а ръце в пръстта...
Дъх изстинал целува косите,
миг отминал тлее в гърдите,
молитва тиха, напев човешки,
клетва любовна, спомени тежки...
Любов неизживяна, в гърдите - яма,
болка неизляна, в сърцето - рана.
Но две искри пак ще танцуват без умора,
дори с угаснали души под небосвода.