Велики хане Аспарух,
защо забил си меча тук?
През зимата студът е сух,
да беше малко по на юг.
От север вятър щом завей,
настъпва зимен ад без край.
И няма слънце да погрей,
и тъй, без радост, чак до май.
Ала за сметка на това,
когато пролет пукне, пак
запретваме ръкави два,
на нивата сме чак до мрак.
Садим домати, чесън, лук
и златно жито тук расте.
Земята, знаеш, иска плуг,
молитва само тя не ще.
Наесен лозето берем,
че виното е Божи дар
и пием жадно, без да спрем
от сутрин рано и за цяр.
Велики, тук е земен рай,
но идва зима, студ и сняг,
а вятъра не ще се трай.
За юга сещаме се пак.
Защо вали? Защо пече?
На друг пък слънце му блести.
Угода няма, знаеш, че
такива отпреди сме си.
Златко Станоев
© Златко Станоев Все права защищены