На тебе ухае лютата зима.
Ухае на теб и мойто сърце...
Където надникна, ти там си любима.
На тебе ухаят и мойте ръце.
Щом вятърът духне... на тебе ухае.
Разстила твоя свеж аромат.
Който да питам, никой не знае,
защо тъй ухае целият свят?
Иде пролет. Ето аз зная,
сред миризмата на всички цветя,
ще те усещам, а сигурно раят,
на теб ще ухае и няма да спра
за тебе да мисля, за теб да живея,
да дишам, да тичам, мечтая, сънувам,
за тебе да пиша, песни да пея...
Без тебе съм празен и нищо не струвам.
© Лебовски Все права защищены