Пътят на липите е ухание,
откраднат миг наречено любов,
въздишка със изпратено послание,
там нейде, към чертозите на Бог.
Където няма време и раздяла,
няма камъчета дращещи дланта,
а само светлина една изгряла,
душите що превръща в хвърчила.
Зареяни, политат нависоко
и само вятърът им служи за крила,
посоката избрали синеока,
единствената вярна засега.
Така приели цялата безбрежност,
преплели тънки нишки тишина,
ще плуват разделени, но ще вдишват
уханието топло... на липа.
© Таня Мезева Все права защищены