Щом влезеш във стаята, става задушно.

И малкото въздух ухае на секс.

Затварям очи и вече предвкусвам

как моите устни се движат по теб.

Разголваш ме с очи от разстояние.

Под дрехите прогаряш и плътта.

Останалото, зная, е мълчание.

А, всъщност, ми се иска да крещя...

Желая те. На прага на морала.

И може би гранича с лудостта.

Със всяка клетка. С цялото си тяло.

Не утре. Не след време. А сега.

Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,

забравил за приличие и свян?

Със алчни пръсти до безкрай да взимаш

това, което искам да ти дам.

Не стой така, не се плаши, не хапя...

усещам те, възбуден, настървен...

дъхът ти в тъмнината се потапя

 ... желаеш в този миг да си във мен!

Събличай ме, умееш го безумно!

Не бързай, всяка фибра опознай!

С ръцете си обичай ме безшумно

и голото ми тяло разгадай!

Задъхан си, изгаряш ме от ласки...

проучвай бавно кожата с език...

Да хвърлим тривиалните си маски,

нощта да разпокъсаме със вик!

Ръцете ти да усещам по мене,

следи да оставиш със тях,

от възбуда да продължава да стене

 тялото след поредния грях.

 ...

Не ставай от леглото. Остани.

Не спирай в мен така да се допираш.

Задъхваш се от ласки посред нощ.

От страст понякога почти умираш.

Целувай още мойта гръд.

А после по врата, надолу също…

В леглото моят гръб за теб е път,

по който винаги при тебе ще се връщам.