По лицето и капки дъжд се стичат,
в очите му сълзите напират.
Към края тъжен двамата крачат,
но думите кратки сърцата не намират.
Уж е пролет, а те не усещат.
Зима е сковала сърцата на двама.
Сърцата любов не пращат,
а тихо пустеят в сивата гама.
Ще кажете: "Та нали е пролет,
сърцата на двама само эа любов говорят."
За двама е само тогава пролет,
когато душите эа красивите чувства се борят.
© Теодора Петрова Все права защищены