Вятър чука по вратата, с клонче пише по стъклата:
„Роси, хайде във гората да танцуваме с листата!
Виж ги колко са красиви, пъстри, весели,игриви!
Аз ще свиря, ти ще пееш, ще се гоним, ще се смеем!“
„Ветре, аз съм ти сърдита!“
“Но защо?“
“И още питаш!
Ти открадна ми балона, панделката, камиона!
А на детската площадка ме засипа с мръсен пясък!
Лепна захарен памук върху кучето напук!“
„Извинявай, извинявай, страшно много съжалявам!
Ей сега ще полетя, други ще ти донеса! ...