Уж пролет дойде, а тъжни са очите.
Уж слънце грее , а студено е в душите.
Разсеян, погледът се рее в синя шир,
сърцето с мъка търси спокойствие и мир.
Ръце протягат се и търсят топлината
на първи плахи слънчеви лъчи,
усмивката се бори да пропъди тъмнината
на отчаянието в нашите души…
Надеждата прокрадва се в души замрели,
като неканен гост почуква на залостена врата,
дали да вярваме отново, ще открием сили,
че светлината пак ще дойде с пролетта? ...