Най първо гняв разтвори ми гърдите…
Пламнах в ужас и поквара.
Бълвах думи празни на посоки
И вдигах пръст из празнотата.
Но после ме обзе страдание.
За душите, затворени в плътските окови.
Застанах мирен, сякаш ще заплача,
Но запазих сивия си поглед.
От гняв и ярост полза няма –
Но няма и такава от страдание.
Когато сам положиш в гърдите си окови.
Когато сам не търсиш разкаяние. ...