Нейде в пустощта
Сред бурените и самотата
Лежи труп студен и блед
Захвърлен като ненужна стара вещ
Крайниците изподрани
Лицето сухо и изпито
В очите изпъкнали ужас се долавя
Сякаш живи още те, загледани са нейде в далечината
Костите потрошени
Дрехите разпилени
Без милост е изтръгнато сърцето
Някога изпълнено с живот и топлина ...