Ужасна песен

25 нояб. 2022 г., 14:55

Поэзия

246 1 2

Дали съм трън, или съм цвете,

не знам – не искам и да знам.

Отдавна Господ ме насмете

с любов на стих да се раздам.

Животът ми бе низ от грешки.

Но минах праведен през тях.

И римичките ми са смешни –

събрах се в тях – сълза и смях.

Дори в най-мрачните пространства

не съм изпадал в нервен срив.

Аз пях. И плаках. И пиянствах.

От всички живи триж по-жив.

Мета Авгиеви обори.

И рина злоба. Завист. Кал.

Ако това е светла орис,

и в Ада пак! – бих я живял.

Какво ли повече да искам?

Със себе си съм tête-à-tête.

На четири очи пред риска

и ужаса! – да съм Поет.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-11-25T17:22:41+02:00

Голям, откровен стих!
yotovava (Валентина Йотова)

2022-11-25T16:08:18+02:00

Аз пях. И плаках. И пиянствах.
От всички живи триж по-жив.

Поезия! Високо си!