Ужасно е
да мисля за смъртта си.
Ужасно е
да мисля как живея.
Но всяка трудност
... е една печалба ,
която ужасно
трудно възприемам.
Ужасно е да те боли -
но всяка болка е победа
над нещо, от което не зависиш,
над нещо страшно - примерно самия теб.
Ще има нощи, пълни със страдания,
ще има дни, претрупани със загуби,
но в ледена река самото зло ще отшуми
и ден ще дойде като всеки весел ден.
Човек съм - с туй се май гордея,
не по-добър от всеки,
може и по-лош,
но тази мисъл да изгубя,
как ли ще живея -
без чувства, без любов, без цел.
Ужасно е!
Ако не се бориш.
Да се оставиш на смъртта.
Ужасно е...
© Стоян Владов Все права защищены