Укротеното море...

Със кроткият прибоен шепот

подир стихийната игра,

Едно море с гальовет трепет –

виновно милваше брега...

А ласкаво шуми насреща

със нежен вятър вечерта...

Любимото море посреща –

брегът му с пяна очерта...

С последен лъч обходи бавно

почти изгладената площ

и лодка някаква направи –

да пламне в приказен разкош...

След туй угасна като факел –

настъпи тиха тъмнина...

И морската повърхност пламна

с една трептяща светлина...

... И нищо!... Освен този шепот –

на умореният прибой...

Подобно от небето е́хо

и гръм затихващ след отбой...

Дори и тъжният, протяжен

кряк гларусен отдавна спи...

... И само аз вървя по плажа:

със Вечерта... И със мечти!...

29.10.2019