Крача сам по улица „Бездомна“.
Улицата тъне в мрак, небрежна,
тъй е малка, но и тъй огромна.
Ходя сам по улицата снежна.
Асфалт покрит от дупки, зее,
рев, псувни и вой се чуват,
клаксонът неспирно пее.
Бедните със вятъра танцуват.
Орехът замръзнал приказки шепти,
за живота тъй бе късно,
псета лазят под изгнилите липи.
Сняг се трупа - пак е мръсно. ...